Любовна поезия

Съхранен

 

Събра ни тази вечер хладна
с надеждата в утехата една,
че живи сме, макар и жадни
за мъничко човешка доброта.


Не знам какво ни още чака
и колко нощи няма да заспим,
но щастието идва, ако
на някого го първо подарим.


Затова в живота ни нелесен
стига ми едно сърце да сгрея,
щом заплаче с мен на всяка песен,
виждам моя смисъл да живея!


Все тая истина остава
след песните в душите ви и в мен:
Човекът е човек тогава,
щом в нечие сърце е съхранен.

юли 2002г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

© 2017 NikolaySpasov.com. Всички права запазени.