Любовна поезия

По Шекспир

Обичал съм! Твърдях, че е така,
но, Господи, отгде да зная,
че е възможна хубост като тая!
Не беше ангел, не бе и самодива -
в миража си за миг видях ЖЕНА - 
несравнимо, покоряващо красива!


Дали бях сълзи на сирена пил,
извлечени през колбите на Ада?!
Да, бях щастлив! На себе си немил...
Сега съм в ужас от обидната награда!
Как потъвах в пъкления Ад,
когато се усещах стигнал Рая...
Как с Ангела и с Дявола се подиграх
и бях готов да се покая!


Сега очи, в които съм потъвал,
произнасят страшната присъда - 
вяра и звезди, вселена и мечти
от себе си безжалостно ме пъдят!
И кой ще съм без тях - аз сам не зная...
Но така да бъде! Жребий наш, това е:
Над едни едва сега се съмва,
а над нас завинаги се стъмва!


4 април 2000 г.

Коментари   

+4 #1 innocent_killer 15-06-2009 17:58
:woohoo: :woohoo: :woohoo: :woohoo: якоооо :woohoo: :cheer:
Цитиране

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

© 2017 NikolaySpasov.com. Всички права запазени.