Любовна поезия

Приказка за лозата

Спря се край лозата синеока
пътник изморен и я помоли:
"Приюти ме в сянката дълбока,
нахрани ме в страшната неволя..."


"Бягай, пътнико, пъдар ме гледа,
живи ще горим, ако ни хване!",
но сама след туй листа приведе
и с омайно грозде го нахрани.

Точно тук гощавката богата
от пъдаря късно бе видяна
и закрещя от страх лозата,
че от подъл звяр била обрана...

Но не става, няма как,
дяволице бяла,
хем пъдарят да е сляп,
хем лозата - цяла!

март 2003г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

© 2017 NikolaySpasov.com. Всички права запазени.