Изп: Даниела Никифорова

За последно очите ми тихо целуни
и после тръгвай - взел от мен вълшебна следа,
да те върне тук след дни...

Пак ще дойдеш - жаден за капка топлина,
но недей си тръгва, щом те с пръстен тя държи,
ще съм твойта свобода!

Припев:
Бродница ще стана в твоята душа
и сладка рана, белег от греха...
Бродница ще стана, но не ще те дам,
хиляда пъти с нея си по-сам!

Знам, има много бродници други по света...
Нека Бог ни съди, че сме грешници в нощта,
Щом е грях и любовта...