- Ти си новата ми книга, 

но започваш като стар роман... 

Нещо все не ми достига 

или май отнякъде те знам? 

- Аз съм старата ти рима, 

най-любовният ти стих. 

Ти затвори ме във книга, 

но отново те открих!  

- Стари стихове не искам, 

те завършиха с провал. 

Стих за гърлото да стиска, 

всеки да оставя онемял.  

- Напиши ме цялата във рима, 

облечи ме със любов, 

за всекиго понякога си има 

стара тръпка в изгрев нов. 

- Ела, но за да съхраним интрига, 

трябва да си тръгнеш без сигнал. 

Помним недочетената книга, 

тъй като не знаем нейния финал. 

Николай Спасов

Зоя Станкова