Разбирам всеки ред, разумна моя,
зная колко е боляло...

Завиждам ти за силната ти воля
да се промениш изцяло.
Дори това за мен да означава
да те обожавам нямо,
дори да се наложи да разказвам
вицове с блондинки само...
Дори и в педантичния си разум
да не помирисваш цвете
и да обръщаш в закачлив сарказъм
всеки удар на сърцето...
Дори и пак през подлеза на "Плиска"
друг да те изпраща в мрака...

Бъди каквато и с когото искаш!
Аз ще те обичам всякак...

2003г.