Поредната сълза попива бавно във душата.
"Обичай ме!", простенвам.Ти мълчиш.
Изглежда болката за теб е все тъй непозната.
Сега аз страдам. Ти спокойно спиш.

В очите ми жестока, но прекрасна самодива плува.
Давя се обаче аз. Боли от тази красота.
На кладата ни вечно невъзможен огън ще танцува.
Обикнах твоята невинност. А ти ме подигра.

Не заслужавам любовта ти. Ти ме подценяваш.
В сърцето ти останах нищо неструващ човек.
Към този свой егоистичен кръст ме приковаваш.
Как да те забравя? Усмихваш ми се: "Няма лек."

В ореола твой изгарям. Ти ми се присмиваш.
Душата ми от блянове цедиш.
"Ще срещнеш друга" шептиш и тихо си отиваш.
"Обичай ме!", простенвам. Ти мълчиш.

1998г.