Вместо сбогом в сетната ни вечер
ме събирай като за из път,
щом от утре ме забравиш вече,
да си имаш вяра или съд.
Вместо сбогом в твоята постеля
ме раздавай на трохички хляб,
щом се влюбваш или пък разделяш,
щом раняваш или те ранят.
Вместо сбогом... Тръгвай,нямам сили
да те гледам чужда тук, пред мен.
Виж,дори звездите са се скрили
от дъжда пронизващо студен...
Тръгвай,мила,но от мен възпята
пак възкръсвай с този послеслов,
щом потърся красота и святост,
моя безсмъртна и мъртва любов!
31 май 2001г.