.jpg)
Добър вечер! Как си, лястовице бяла,
в този още недописан ден?
Ти стоиш - изтръпнала и онемяла,
не очакваше да видиш мен.
Господи! Та ти си още същата,
както и в онези ненаситни дни,
в онзи танц с душата ти, насъщната,
който всички цветове взриви!
Няма ли да ме поканиш? Чакам вести.
Още ли си с твоето момче?
Аз се влюбвах - може би безсрамно често,
но така ми беше по-добре.
Тичах след принцеси минзухарени
и разбрах от срещите безброй,
че жените други са създадени
само за да ме направят твой!
И след всяко се чудя има ли "орхидея", на която са посветени ?
Иде ми да му навра в лицето на моя това стихотворение, за да разбере какво е истински мъж, какво е обич!
Колкото и банално да звучат, това ще са най-искрените думи, които съм изричала някога:
КОЛЕНИЧА ПРЕД РАЗСТРЕЛВАЩИЯ ТИ ТАЛАНТ!КОЛЕНИЧА ПРЕД КУРШУМИТЕ НА ДУШАТА ТИ!
Без дори да те познавам, ти ми даваш смисъл да живея...
Благодаря!