Познах те - по сълзата хладна
и светулката в ръцете.
От циганка го знам отдавна,
че сърцето ти ще свети.

Колко мъжки клетви, мила,
са си тръгвали в нощта...
Как намери още сила,
за да вярваш в любовта?

За какво са всички песни,
ако с виното не подлудят
и божествени, и грешни,
дяволите в теб за кой ли път...

Мъжка лудост с дъх рисува 
в палещ ритъм твойто тяло.
Боса шеметно танцуваш
в ореол от луннобяло.

Замълчи... 
Очите ти ухаят на желание. 
Отпивам с устните ти 
огън на кристали. 
Спокойно, 
съседката е глуха.

Навярно ще бъде тъй мрачно и утре,
небето едва ли ще се проясни,
но този ден, още от своето утро,
аз зная, ще бъде красив.