Обичам всепоглъщащо,
неудържимо,
без слънце,
без памет,
без въпроси,

Вместо сбогом в сетната ни вечер
ме събирай като за из път,
щом от утре ме забравиш вече,
да си имаш вяра или съд.

Танцувам блус. Сигурно сънувам.
Ето, че жадуваният миг дойде.
Скъп парфюм със сетива целувам.
Красота обгръщат моите ръце.

Разбирам всеки ред, разумна моя,
зная колко е боляло...

Спря се край лозата синеока
пътник изморен и я помоли:
"Приюти ме в сянката дълбока,
нахрани ме в страшната неволя..."

Ако можеше да се погледнеш
поне за миг през моите очи,
ще видиш приказка вълшебна,
божествен дар за мъжките мечти!