Налей ми в чашата звезди!
На тъмно да си поговорим.
Пред две съблечени сълзи
живот от вчера да повторим.
Налей ми в чашата звезди!
На тъмно да си поговорим.
Пред две съблечени сълзи
живот от вчера да повторим.
- Ти си новата ми книга,
но започваш като стар роман...
Нещо все не ми достига
или май отнякъде те знам?
Предпочитам вечеря. Със думи
да ми пълниш на глътки сърцето
и нахлувайки гладно в ума ми
да разказваш - когато, където
си печелила битки с аванс,
наранявала мъж и галила пале...
Предпочитам вечеря. И шанс
да ти стана и утро, и залез.
Знаеш ли колко си хубава,
знаеш ли…
Ти, мое възвърнато чувство,
като отминала рана си хубава,
като бъдещо щастие прекрасна си.
Красивата жена е подлудяващ аромат,
магнит неудържим е, но внимавай:
ако не си готов да стане целия ти свят,
по-добре недей, недей я приближавай!
Искам
Да ме обича
Някое момиче.
Искам
Да обичам
Същото момиче.
Нощта с уиски беше пълна
И погледът на моята Звезда
Като водовъртеж ме в миг погълна...
Изтрезнях във нейната душа.
Прочетете още: Поетичен диалог III